Новият треньор на Спартак Варна, Тодор Киселичков, даде ексклузивно интервю за сайта www.wlkjgs.top. Той сподели как са протекли разговорите между двете страни, както и за голямата му мотивация да превърне варненци в стабилен отбор. Първата цел, която специалистът си постави, е да върне усмивките по лицата на играчите в тима.

Киселичков се върна и към престоя си начело на ЦСКА 1948, което беше и първият му опит като старши треньор в елита на футбола в България. Той благодари на ръководството на ?червените“ за получения шанс, показвайки и възхищението си от условията за работа и професионализма, с който се е сблъскал.

Здравейте, господин Киселичков! Преди дни официално поехте Спартак Варна. Как се съгласихте на това предизвикателство?

– Получих офертата от ръководството. Беше обмислено и консултирано с други хора, включително и с Росен Кирилов, при когото работех допреди това като част от щаба му в Ботев Враца. Усетих, че тази работа е крачка напред за мен лично. От друга страна, Спартак Варна е сериозно име в родния футбол и като дестинация ми е близо до Бургас. Нямаше как да откажа това предложение за работа.

Искам да благодаря на ръководството на Ботев Враца, че уважиха моето желание и подходиха напълно коректно.

Лесно ли преминаха преговорите между Вас и клуба?

– Да, нормален преговорен процес. Разговаряхме, видях хора, които са отдадени на каузата Спартак и искат да извадят отбора от кризата, в която се намира. Когато се срещнат разбрани хора, диалогът е лесен и всичко става бързо.

Спартак засега има много проблеми със свикването с обстановка в efbet Лига. Притесняваше ли Ви този факт, докато водехте преговори с клуба?

– Не ме притеснява работата, знам, че положението е тежко и ще направим, каквото зависи от нас. Знам, че точките са малко. Няма човек, който да мисли, че нещата са перфектни. Каквото е било обаче не ме интересува и гледам занапред да се концентрирам. Искам да подобря игровата дисциплина, да работя върху сплотяването на колектива. Естествено, ако направим всичко това, ще вземем и точки.

Не пренебрегваме селекцията също, защото искаме да привлечем определени футболисти, които да повишат класата на тима. Не искаме да вземаме играчи, колкото да кажем, че сме взели такива, а по-скоро да вземем състезатели, които да ни помогнат истински. Всички, които сме тук, сме ангажирани с този процес. Наблюдавам активно футболисти и така ще бъде, докато не намерим правилните хора.

Колко нови бихте искали да видите в Спартак?

– Няма колко. Искаме да се подсилим с достатъчно на брой хора, които да вдигнат нивото на отбора. Не мога да се ангажирам с точна бройка. Гледаме, преценяваме и вземаме решения.

Имате ли вече впечатления от играчите в тима?

– Аз изгледах няколко мача на Спартак, включително и срещу Ботев Враца. Имам представа за какво става въпрос. Естествено, че тази представа не е пълна. Сега допълвам моите впечатления и смея да твърдя, че като цяло съм запознат с качествата на отбора.

Какво ще искате да промените в играта на тима, на първо време?

– Искам да променя това, което казах и на играчите – усмивките на лицата им и желанието за работа. Това е най-важното. На база на досегашните резултати вероятно настроението не е много приповдигнато, но футболът е спорт, а не бесило или затвор. Искаме да започнем да играем с настроение и ако успеем да постигнем това, то и всичко останало ще се повиши като качество. Ще искаме да се подобрим във всеки аспект.

Знаем, че за борещите се за оцеляване тимове солидната защита е основен приоритет. Към това ли гледате също?

– Искам отборната игра да се подобри. Това означава да играем по-добре отборно в защита и в нападение. За 6 кръга сме вкарали само 2 гола, а сме допуснали цели 17. Сухата математика ни показва, че нещата не са добре. Затова искам да работим и върху двете фази, без изключение.

Борбата за оцеляване в българското първенство може да следите ежедневно с коефициентите на efbet за мачовете от родния футбол.

Господин Киселичков, известно време бяхте начело на ЦСКА 1948, където и за пръв път станахте треньор на това ниво. Какво взехте от този период?

– За мен този период беше изключително ценен и полезен. Ръководството на клуба, в лицето на господин Найденов, ми предостави този шанс, макар и за сравнително кратко време. След първия кръг на сезона реших да продължа по друг път, но това беше много ценно за мен.

Това е клуб, в който се работи изключително професионално и са предоставени страхотни условия за работа. Нещата, с които се сблъсках, бяха важни и полезни. Придобих още повече знания и увереност. Видях, че мога да работя, защото с много млади състезатели изковахме страхотни резултати. Победихме Локо Пд на прага на шестицата, а след това направихме 3 равни мача далеч от дома, последвани от победи над ЦСКА-София, както и Лудогорец. За мен нещата бяха перфектни, особено предвид обстоятелствата. Това ми показа, че мога да работя и мога да се справя в тази среда.

Запознах се и с много хора с голям футболен интелект. Това ми беше много от полза и до ден днешен с някои от тях поддържам връзка. Беше ми много полезен периодът и искам отново да благодаря на хората, които ми го предоставиха.

Как оценявате качеството на шампионата през този сезон?

– Няма да оценявам отборите поотделно, но искам да се повишат доста неща в нашия футбол. Искам нещата да се случват по честен и коректен начин. Отборите да се мъчат да играят футбол, според възможностите си. Искам и публиката в малко по-голяма степен да се завърне по терените, защото футболът е за феновете. Иска ми се да виждам и по-коректно отношение вътре в мачовете. Говоря за отношенията между треньори, между съдии и треньори и т.н. Най-вече искам всичко да е чисто и да се случва на терена.

На самите отбори не искам да давам някакви индивидуални оценки. Всеки си работи според възможностите и според това, което знае. Всеки си гони и неговите цели.

И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2022-а година?

– На всички пожелавам здраве. Да няма болести, войни, пандемии, просто да цари здраве и спокойствие. Така всеки ще може в сферата, в която се занимава, да постига целите си и да просперира. Без да сме здрави и без да имаме желание да си изпълним целите, няма как да стане.