На Световното първенство по художествена гимнастика в Япония в края на месеца Симона Дянкова и останалите ни четири златни грации от ансамбъла в Токио ще излязат за последен път на килима. После петте момичета ще отворят нова страница в своя живот, макар че трудно може да се повярва, че няма да останат по някакъв начин свързани с гимнастиката.

В интервю за www.wlkjgs.top капитанът на тима Симона Дянкова разкрива своите очаквания за Шампионата на планетата, свикват ли с новите уникални съчетания и кои ще са им опоненти за златото в многобоя.

Симона, как върви подготовката за Световното и имате ли нужната мотивация да спечелите единствената титла, която Ви липсва?

– Мисля, че много добре се подготвяме и всичко се развива по план. Отново сме в залата, беше странно да се върнем в залата и да тренираме, но постепенно навлязохме във форма. Имахме вече една контрола в София, на която играхме демонстративно двете нови съчетания, а сега на състезанието на Гран при в Марбея ще имаме възможност отново да изпробваме съчетанията за Световното.

Илиана Раева каза, че въпросните съчетания са доста сложни и граничат с фантастиката.

– Така е, но ние сме готови за тях. Този правилник наистина граничи с фантастиката, тъй като е най-трудният правилник, който е бил в гимнастиката. При такава трудност за 2 минути и половина да събереш толкова много точки е предизвикателство. Трябва да сме прецизни, защото нещата се случват бързо, разконцентрираш ли се дори за миг, може да загубиш.

Каква е отборната нагласа за Шампионата на планетата?

– Ние имаме мотивация, имаме и спокойствие, тъй като мина най-важното състезание, което беше Олимпиадата. Вече сбъднахме мечтата си, но абсолютни световни шампионки не сме били и това е най-големият мотив за нас – да дадем всичко от себе си, за да го направим. Но каквото и да се случи, златният медал от Игрите в Токио остава.

Как трябва да играете в Япония, за да покорите и световния връх?

– Трябва да играем както всеки път и както винаги сме го правили – на най-високо ниво, и да се раздадем максимално. Ако останем спокойни и успеем да изиграем съчетанията без грешка, всичко ще е наред. Всяко състезание е различно, но това ще е последното за нас и се надявам да се справим.

След рева на рускините за вашето олимпийско злато, очаквате ли съдиите да погледнат по друг начин на вас?

– Напълно е възможно всичко това да повлияе, но ние не мислим за тези неща. Искаме да играем така, както на тренировките, да направим направим това, което зависи от нас и да се представим възможно най-добре. Вече казах, че не сме психически обременени, след като станахме олимпийски шампионки.

Кои ще са ви конкуренти за световната титла?

– На Олимпиадата се борихме с три-четири отбора за златото, сега сигурно ще са повече. Много ще е оспорвана борбата, много трудно ще се вземе медал. Една малка грешка може да те изкара от играта. Сред претендентите за първото място сме ние, Русия, Италия, Беларус, Япония, изобщо конкуренцията ще е много голяма.

Къде пазите златния си олимпийски медал?

– Дълго време го носих с мен, защото всички искаха да го видят, така че беше в чантата ми. Сега съм го поставила в специално кътче у дома, където седи до другите ми отличия.

В платформата на спортни залози Палмс бет ще откриете пазари за Олимпийските игри през лятото и зимата с високи ставки и разнообразни оферти.

Как станахте гимнастичка?

– Когато бях на 6 години, майка ме заведе в клуб ?Чар“. Започнах да тренирам при Мария Чиприянова, а по-късно мой личен треньор стана Филипа Филипова и под нейно ръководство се развих като състезател.

Като малка, какво искахте да постигнете в спорта?

– Ако трябва да съм честна, мога да кажа, че аз като дете не съм разбирала какво се случва. Нямах някакви определени амбиции, просто исках да тренирам, да се занимавам с нещо. Но впоследствие вече така се развиха нещата, че аз имах амбиция да стигна до националния отбор, да играя добре и да изпитвам удоволствие от играта. Дори и тогава обаче не съм си поставяла цел да участвам на Олимпиада. По-късно се случи, с напредване на възрастта и след като влязох в националния и започнах да израствам. Когато се събрах заедно с тези четири момичета и започнахме подготовка за големите първенства, исках не само да отида на Игри, но и да успея.

След Световното спирате с гимнастиката. Ще Ви липсва ли?

– Гимнастиката е моят живот. От 20 години се занимавам с това и колкото повече наближава моментът, в който ще преустановя кариерата си, толкова по-странно се чувствам. Толкова дълго време съм отдадена на моя любим спорт, през толкова лишения минах, през толкова изпитания. Няма да крия, че ще ми е странно да стана сутрин, да не отида на тренировка и да не съм на строг режим, въпреки че от тази гледна точка аз никога съм нямала проблем да изглеждам добре на килима и не е било нужно да ми следят килограмите.

Бихте ли продължили да работите за Вашия спорт?

– Със сигурност ще остана свързана по някакъв начин с гимнастиката, защото вече казах, че тя е моят живот и има какво да ? дам. Към днешна дата обаче нямам идея какво точно бих правила в залата и занапред.

Ако оставим настрана триумфа на Олимпиадата, кои други успехи на килима ще помните?

– Най-приятните ми спомени са свързани със Световното в София през 2018 година, когато спечелихме златния медал на обръчи. Играхме пред родна публика и в пълна зала, в която бяха също нашите близки, роднини и приятели. След като ги зарадвахме, бяхме удовлетворени, а благодарение на тях и другите фенове се почувствахме специални. Никога няма да забравя тези прекрасни мигове, които осмислят една дългогодишна работа.

На кого сте благодарна за подкрепата през тези години?

– На майка ми, която ме заведе в залата и която бе моя опора през цялото време, на моя треньор Филипа Филипова, която ме направи и изгради като гимнастичка, на Весела Димитрова, без която нямаше да стигна дотук. Тя е идеалният треньор и знае как се правят олимпийски шампионки.

Весела бе споделила пред мен, че след Световното иска да спре и да си почине, но изглежда няма да си почива дълго, тъй като е приела да продължи със следващия ансамбъл?

– Сега правилникът се променя и съчетанията на другия ни ансамбъл ще са уникални и неповторими. Пожелавам късмет на момичетата, които ще ни наследят, но с треньор като Весела за мен е вън от съмнение, че ще успеят.

Симона, Вие вече сте сгодена. Кога ще е сватбата?

– Скоро ще е, но още не сме избрали дата.

Вашият мъж свикна ли с честите Ви отсъствия?

– В това отношение не сме имали проблем, тъй като той самият е бил спортист и знае какъв е животът на спортиста. От дълго време сме заедно и през всичките тези години, докато тренирах и ходех непрекъснато по лагери и пътувах, той много ми помагаше и ме е разбирал.

Какъв спортист е бил Никола Яначков?

– Бил е футболист и е юноша на Левски. Играл е и за други отбори, но е спрял рано със спорта. Щастливи сме заедно и му благодаря, че всеки ден прави така, че да се усмихвам.