Лудогорец и Левски обраха статуетките на ежегодната церемония „Футболист на годината“. Разградчани получиха три приза, като не броим наградата за Ивайло Чочев. „Сините“ пък също се поздравиха с цели три, макар и да завършиха на четвърто място миналия сезон. През настоящия… също вървят четвърти. И в двете години отпаднаха рано-рано от турнира за Купата на България. Още на 1/8-финалите.
Любопитно е как в идеалния отбор на шампионата се поставят техни играчи, които иначе остават на 20 точки от първото място. Явно стария лаф ?Играли смо добро, али смо немали шансе“ върви с пълна сила, щом говорим за Левски. Може и медиите прекалено да възхваляват този отбор, редом с Лудогорец, но това вече са теории на конспирациите. Нали?
Истината е, че ЦСКА остана на една злополучна дузпа от титлата, а след това удари най-доброто в Левски с 2:0 във Вечното дерби. Дни преди това „сините“ се пуснаха с резерви и юноши срещу Лудогорец в Разград. С какво футболисти на ЦСКА не заслужиха да влязат в идеалния отбор?
Пропагандата в медиите не е от вчера
Когато ЦСКА печели – то става въпрос за грозна игра, късмет, наличие на трети сили, спомогнали за „изтръгнати“ три точки. Това се отразява масово по медиите. Разбира се, има и изключения. Но пък тези изключения са сочени с пръст и заклеймявани като „платени журналисти“. Ако пък Левски завърши наравно или загуби – то масата уважаеми колеги пишат за „правилен футбол“ и невероятна игра… но липса на шанс.
Вероятно не осъзнават, че така правят лоша услуга на играчите. Но това е техен проблем. После в Европа срещу тези невероятни футболисти, обрали всички призове и статуетки в страната, се изправят аматьори като Хамрун Спартанс, Вадуц от Лихтенщайн, Иртиш, Тампере и още, и още.
Все пак най-добрият нападател е Уелтън. Бразилецът всява страхопочитание със своите… 3 гола и 4 асистенции за есенния полусезон. За справка дори защитникът на Ботев Враца Даниел Генов е с 3 попадения, но нека не издребняваме. Уелтън къса мрежите, ясно ли е?!
Цяла Европа призна Густаво Бусато, не и България
ЦСКА допусна най-малко голове през изминалия сезон в родното първенство – 17. Дори „хегемонът“ Лудогорец инкасира 27 попадения. Локомотив Пловдив, чийто страж Динко Хоркаш бе избран за №1, извади топката от мрежата си 34 пъти. Двойно повече от „червените“.
С големия си брой „сухи мрежи“ Бусато се нареди в престижната класаци Топ 10 на Европа редом до виртуози с ръкавиците. Припомнете си от следващия пост:
Явно да не допускаш голове, което все пак е работата на вратаря, не е от първостепенно значение при избора на страж №1. Излишно е да коментираме индивидуалната класа на Густаво при останал съперник един на един срещу него. Бразилецът е търпял критики преди години, но благодарение на огромния си растеж у нас се превърна в богатсво за „армейците“.
Статистически е №1, но не и в журналистическите анкети. Какво е положението този сезон? ЦСКА има 13 допуснати гола, а Локо Пловдив – 28. Бусато не е пропуснал нито една минута с изключение на мача срещу Ботев Враца (3:0), за който беше наказан. Сега някой ще каже: „Хоркаш има по-слаба защита пред себе си и му се налага да прави дузина спасявания повече“. Всъщност става въпрос за само две! За целия сезон. На фона на 15-е допуснати гола повече.
Очевидно е кой иска статуквото да се запази
Церемонията „Футболист на годината“ ясно ни показва какво е положението в българския футбол. Отношенията между Лудогорец и Левски са топли в последните години и не визирам шпалирите и поздравителните адреси. Правят се директни трансфери, има радост при титла, играе се по различен начин в два дерби мача, само в рамките на дни. Очевидно и двата отбора са подкрепили Георги Иванов-Гонзо за президент на БФС. В Изпълкома отново влязоха същите лица и техни приближени…
На самото събитие снощи не малко личности поздравиха новия шеф в Бояна. Искат да поддържат топли отношения с властта, разбираемо е. При тази власт обаче промяна в българския футбол скоро няма да има. Същите зависимости в медиите ще останат. ЦСКА ще „измъква победи“ с късмет, от другата страна на заформилата се барикада ще се играе футбол шампанско. Ще четем едни и същи заглавия. Ще се раздават едни бутафорни награди. Ще се присъждат едни служебни титли. И така… до края на света.
