Томислав Стипич не пробива в треньорския занаят като повечето си колеги. Наставникът на ЦСКА никога не е бил професионален футболист. Вместо това работи неуморно на две, а най-често дори на три места, докато успее да изгради име в гилдията.
www.wlkjgs.top издири и преведе от немски език за читателите си интервю на Стипич от 2015 година пред „spox.com“, в което си припомня любопитни подробности за началото на своята кариера.
Стипич започва разказа си с това, че на 10-годишна възраст със семейството му се преместили да живеят в Германия. Събитията се развиват по време на разпада на Югославия. Една вечер видял майка си за първи път наистина уплашена. Жената нахълтала в детската стая и казала на всички да опаковат багажа си. Още същата нощ тръгват с автобус за Германия, където баща му работи от години. По пътя минават райони, в които се водят реални военни действия.
В Германия е част от различни юношески гарнитури и квартални отбори, a един ден негов съсед го кани да е играещ треньор на локален любителски отбор. Така на 25 за пръв път се докосва до занаятa.
„Беше ми ясно, че като треньор в областната лига трябва да вдъхновя хората за една обща идея. Но дали мога? Определено не исках да се изложа и затова започнах да се обучавам възможно най-бързо. В началото на 2006-а вече имах C-лиценз, а по-късно добавих и B-лиценза. Това беше моят старт като треньор. Моят съсед в крайна сметка ме направи треньор!“.
След две години с любителите Стипич получава първата си реална оферта и поема Денкендорф, който се състезава в по-горна регионална лига. Все пак там нивото все още е аматьорско.
„Тогава бяхме единственият отбор, който играеше зонова защита. Това беше напълно нетипично за времето и лигата. Така обаче спечелихме няколко мача, а дори с двуцифрена разлика. Ръководенето на група и треньорството започнаха да стават важна част от мен. Чувствах се пълноценно. През трите години като играещ треньор в Денкендорф добих важен опит, който ми постла основите за бъдещото ми развитие“.
Тук Стипич използва термин в буквален превод „събирач на хора“, който и репортерът не разбира, затова го кара да разясни.
„Ти поемаш отговорност и вдъхновяваш екипа си за обща цел. Ето ви един пример: Ние винаги играехме в неделя. Изкушението за моите футболисти да излизат в събота вечер беше, разбира се, голямо. Какво правех аз? В събота вечер си ляхаг да спя с навита алармата за 2 часа през нощта, защото знаех, че моите момчета ще са в дискотеката наблизо. Посред нощ ставах и отивах там, събирах всички, изпивах по една напитка с тях и ги изкарвах към вкъщи да си легнат. Жена ми ме обяви за луд!“.
Журналистът отчита, че дамата е имала право и двамата се смеят.
„Малко положителна лудост е част от процеса. С времето като треньор развих все по-голяма мотивация да печеля на всяка цена и при всякакви обстоятелства. В ретроспекция, за мен беше много значимо, че в своя отбор видях всички тези човешки фактори, които бяха ежедневие в по-ниските лиги. Те също са ми изключително важни и сега в професионалния спорт.“
След това се припомня, че Томислав е с обучение за дърводелец, помагал е на баща си в пътното строителство и по-късно, наред с треньорската си дейност, работи 15 години като индустриален механик в „Ауди“ Инголщат. Репортерът се пита как е възможно всичко това да бъде съчетано.
„А това не е всичко! В периода, за който разговаряме, започнах и работа като инструктор в целогодишната футболна школа на Инголщат. Досега умишлено пропусках да спомена (смее се). В продължение на 10 години съчетавах нощни смени от 22 до 6 часа в завода на „Ауди“. По обед често бях зает с футболното училище, вечер ръководех тренировките на моя отбор и след това отивах на работа. В много от дните си лягах в 7 сутринта, ставах два часа по-късно и прекарвах целия ден на терена. Правех това, за да стигна до положението, в което се намирам сега като треньор. Просто съм убеден, че човек може да развие невероятна енергия, когато наистина иска нещо.“
Събеседникът на настоящия наставник на ЦСКА отчита, че това не е било особено здравословен режим, а Стипич продължава удивителната си история.
„Важно е винаги да знаеш защо полагаш своите усилия. През това време станах и баща на четири деца. Често се намирах в затруднено положение и дилема между семейството, футбола и работата. Като играещ треньор с три тренировки на седмица все още се справях. Но когато поех младежите U17 на Инголщат, тренировките бяха всеки ден. Успоредно с това продължавах с футболното училище. Помогна ми фактът, че в „Ауди“ стигнах до ниво на собствена работилница в поддръжката. Така дейността ми там вече не беше определена от непрекъснатия ритъм, който доминираше като работник на поточната линия.“
След това Томислав Стипич става професионален треньор.
„Кандидатствах за висок пост в „Ауди“ няколко години. Отдавна исках и да стана професионален треньор. В началото получавах само откази. Разбрах, че ще ми обърнат внимание, единствено ако свърша убедителна работа като аматьорски треньор и успоредно с това се препоръчам чрез футболното училище. Получи се, защото беше въпрос на случайност и интелигентно решение на Дирк Бенке, ръководителят на футболното училище.“
Следва обяснение как е бил препоръчан от своя шеф в школата.
„Бях го впечатлил с харизмата си и своята отдаденост на терена в работата с играчите. Получавах отказ след отказ, докато една вечер телефонът ми не позвъня, а сега вече водя младежите на Инголщат!“.
Дебютният си сезон с тях печели младежката Трета Бундеслига с 18 точки аванс пред втория. След това завършва на второ място след формацията на Ян Регенсбург, а следващата година класира талантите на Инголщат в Първа Бундеслига. В този момент Стипич решава да се оттегли от поста, за да си даде година почивка.
„Бях започнал да игнорирам напълно семейството си. Превърнах се в егоист и си дадох сметка, че не мога да продължавам така. Инвестирах предходните години единствено в соята кариера. В Инголщат обаче искаха да избегнат това на всяка цена и ми предложиха поста на треньор на дублиращия отбор. Тогава аз реших да замразя своя договор с „Ауди“. Нощните смени станаха история, както и футболното училище. За пръв път в живота си работех само на едно място – в треньорската професия.“
Приключението не свършва тук. Малко по-късно Томислав Стипич получава покана за стаж в Челси. Впечатлил е не кого да е, а Жозе Моуриньо! Всичко вече било уредено за двумесечната школа при Специалния в Лондон, когато хърватинът получава и първото си предложение да води мъжки отбор – този на Ерцгебирге Ауе. Стипич е изправен пред труден избор, но решава да приеме офертата. А с това започва същинската част от неговото приключение, което го доведе до ЦСКА!
