Националният селекционер по баскетбол на България, Росен Барчовски, даде ексклузивно интервю за сайта www.wlkjgs.top. Той сподели мнението си след завръщането на Александър Везенков в Олимпиакос, изтъквайки, че българинът е взел най-доброто решение.

Барчовски говори и за наболели теми около родния баскетбол, включително и за потенциалното неучастие на ЦСКА и Левски в НБЛ от новия сезон. Специалистът за пореден път изтъкна нуждата от сериозно спонсорство в сектора на спорта, което да помогне за подобряването на цялостния продукт.

Здравейте, господин Барчовски! Голямата новина е факт – Александър Везенков се завърна в Олимпиакос. Какво Ви е мнението по въпроса?

– Предполагам, че като повечето българи и на мен ми се искаше да остане в НБА и да се докаже. Всеизвестно е, че първият сезон там е труден, което е било факт за всички европейски звезди, които отидат там. Искаше ми се да остане, да се адаптира и да се реализира. Моето желание обаче няма общо с реалността. Като погледнем разумно на нещата, човек се чувства най-добре, където му е сърцето и душата. Няма смисъл да се измъчваш, когато нещо не ти харесва. Очевидно това беше случаят с него. Точно обратното е в Европа и Олимпиакос, който му е като роден дом по всички линии. Човекът не живее 300 години, за да си причинява мъки в името на желанието на Росен Барчовски или когото и да било. Изборът е правилен. Да се реализираш в НБА може да е върхът за един баскетболист, но има и по-важни неща, така че това е най-доброто решение.

Доста хора започнаха да обвиняват Везенков, че е ?избягал“, едва ли не. Защо се изливат такива негативи по негов адрес?

– Това е част от нашата народопсихология. Прекалено много се изхвърляме и после падаме от високо. Апелирах да не се бие тъпанът толкова силно, защото бях наясно колко е трудно да се реализираш там. От добро желание вдигнахме летвата, очаквайки, че ще стане MVP в НБА, едва ли не. Сега пък виждаме залитане в обратна посока. Какво толкова се е случило? Един човек е стигнал до небето, пробвал е, не се е получило и сега пак е на едно от най-високите нива на световния баскетбол. Реално нищо особено не се е случило. Апелирам за малко по-разумни оценки. Поставете се на мястото на другия и тогава ще видиш, че не е толкова лесно, както да коментираш от дивана и кафенето. Трябва да сме толерантни и да внимаваме с осанната и распни го. Това е много типично за нас.

Изливат ли си някои хора комплексите за сметка на Везенков?

– Нека първо всеки да се представи в своя НБА по най-добрия начин и после да изисква от другия. Ще припомня един типичен пример. През 94-а футболният тим предизвика огромна еуфория. Само две години по-късно бяхме на европейско, пак бихме Германия след обрат. Отидохме на първенството, взехме победа и равен и излязохме от групата. В този процес се плюха играчи, сменяха се треньори… Трябва да се учим от такива неща! Едно е желанието, друго е реалността. Когато хулиш, погледни се първо в огледалото, а после коментирай останалите.

Улеснява ли завърщането на Везенков в Европа неговото по-активно участие за националния ни тим?

– Така изглежда на пръв поглед. По-лесно е да дойдеш в България от Атина, но тук ще разширя темата. От Белград също е по-лесно, където играе Коди Милър, в Цървена звезда. Ако погледнем календара на Евролигата за ноември обаче, ще видим, че има насрочени мачове по време на квалификационните ни мачове с Черна гора, които са много важни. Има два кръга от Евролигата. Това означава, че пак почва ходенето по мъките. Познаваме с ръководства и треньори, и двамата имат несъмнено желание да дойдат, но въпреки това пак ще е трудно. Един единствен прозорец се отвори февруари, когато бихме Германия. Ако сега не започнем преговори, при това на най-високо ниво, включително на политическо такова, то пак сега ще стане проблем. Аз направо не виждам как ще ги пуснат, защото са водещи играчи. Не знам за кой път ми се случва това. Тази година, междувпрочем, още много наши играчи ще играят навън – Крис Захариев, Димитър Димитров, Коцето Костадинов, Йордан Минчев и други. Този проблем ще е много сериозен, дори и при все, че те няма да са в Евролигата.

Тук може да дадем за пример волейболната международна федерация, която създава отлични условия за националните тимове да играят пълноценно. При нас го няма това и съм разтревожен. В никакъв случай не съм еуфоричен, че ще успеят да дойдат тези двамата да играят за България.

Не е ли абсурдна цялата тази ситуация с пренебрегването на националните тимове в баскетбола?

– Казвал съм го много пъти, сега отново ще го кажа. Ако в баскетбола се въртят много пари, несъмнено повече от волейбола, то във футбола са още повече. Там обаче са намерили как да стиковат нещата, за да може националните отбори да имат своите прозорци. При нас надделя силата на богатите клубове. В това число се прибавя и феноменът НБА, който го няма никъде другаде. ФИБА не успява по никакъв начин да се справи с проблема.

Имах желание да правим лагер през лятото, но просто няма с кого да играем. Разговарях с важни фактори в държавата за възстановяване на турнира за наградата на София, който е традиционен и силен навремето турнир. Няма време и няма как да се поканят отбори. Ако така продължава, националните тимове ще губят все повече и повече позиции за сметка на парите и клубните интереси.

Това звучи дори като политически въпрос, далеч надхвърлящ ФИБА…

– Категорично. Причината е финансовият интерес. Когато той е много голям, разрешението може да дойде само от най-високо политическо ниво. Когато се заговори за Суперлигата във футбола, се намесиха ръководители на държави. Премиери, президенти, Европейски съюз и прочие. Това трябва да се случи и в баскетбола. Когато играят големите пари, единствено може да се противодейства голямата политика. Намесиха се Борис Джонсън, Макрон и хора от подобно равнище.

Да погледнем и към нашето местно ниво. Разбрахме, че ЦСКА няма да е в НБЛ през идния сезон. Колко голям удар е това за родния баскетбол като цяло?

– Ние не сме подали заявка, но тук ще допълня, че Левски е подал заявка без никаква яснота за финансиране. Напълно е възможно НБЛ да е без Левски и ЦСКА. Двата клуба са като скачени съдове. Миналата година напълнихме ?Арена Армеец“, когато играхме финал за купата. Всяко едно гостуване на тези тимове в провинцията се очакваше с огромен интерес, независимо от нивото. Когато един двумилионен град като София остане без баскетбол, се губи неимоверно интерес. Не бих казал, че светът ще свърши, но ударът е много сериозен. Когато едно нещо се разруши, то много по-трудно се възстановява. Миналата година, когато възстановихме мъжкия тим на ЦСКА, след 15 години отсъствие, беше изключително сложно. Нека да не повтаряме този сценарий отново. Лично аз водя разговори, боря се, апелирам, правя го цял живот. Не казвам, че съм се уморил, но силите ми са само донякъде.

Споменахте за двумилионна София, общината с най-голям бюджет и най-силен икономически потенциал. Как се получава така, че няма кой да финансира баскетболни клубове с такава богата история? Изглежда като невероятен абсурд…

– Изглежда като абсурд, но има и реалност. По различни причини, които нямат общо със спорта, двата тима загубиха не малка част от фенските си маси, основно по отношение на футбола. Когато се загуби публиката, това вече не е такъв продукт. Какъвто и да си, без публика няма как да стане. Тук всички ние носим своята вина – не успяваме на направим баскетбола ни да е продаваем продукт. Има обективни и субективни причини за това.

Тези проблеми обаче ги има не само в спорта, но и в киното и театъра. Там, все пак, общинското и държавно субсидиране не спира, докато театърът не си стъпи донякъде на краката. Не може такива социални дейности да са без общинска и държавна подкрепа. Само на продукт не може да се разчита. Това важи и за много страни в Европа. Малко са продуктите като Висшата лига, първенствата в Испания и Германия по футбол, Евролигата, които могат да се самоиздържат. А дори и те не се самоиздържат, тъй като те също разполагат със спонсори и бащици. В Лудогорец го знаят най-добре. Това е успешен клуб, но без братята Домусчиеви този клуб няма да го има и това е ясно за всички. Няма как да се създаде продукт без сериозно спонсорство.

Не искам да просим, искам да седнем като равни – предлагаме ви този продукт с 10 хиляди човека на мач, с 30 лева цена на билета, със солидни телевизионни права. Това няма да се случи, но може да се случи другото – постепенно да стигнем там, където стигнаха популярни спортове в България като хандбалът, водната топка и хокея, които почти са изчезнали. Вървим по този път и баскетболът също може да изчезне.

Хвърля ли позитивна нотка фактът, че въпреки тежката ситуация на държавно ниво, имаме доста състезатели, които ще се подвизават в чужбина?

– Въпреки тежката ситуация, на национално ниво скоро победихме световния шампион. В последните 20 години сме участвали 4 пъти на еврофинали, за разлика от редица други спортове. Имаме Везенков, имаме Коди Милър, имаме поне 7-8 класни състезатели, които ще играят на добро равнище в Европа. Имаме много таланти като Гавалюгов и други. Ние далеч надхвърляме потенциала си и това е заслуга на треньорите, родителите и играчите. Това е позитивното, но аз съм длъжен от житейската си позиция да кажа истината, колкото и болезнена да е тя.

И за финал, господин Барчовски – какво си пожелавате до края на годината?

– Във времената, в които живеем, винаги на първо време си пожелавам мир и здраве. За нашия баскетбол пожелавам тези проблеми, за които говорех, да започнат да се решават. Не с магическа пръчка да се чака чудо, а системно да се търсят решения.