След като за първи път зимува на първото място, отборът на Черно море влиза уверен и със самочувствие в пролетния полусезон на елитното ни първенство.

Очакванията към ?моряците“ са големи, и обективно погледнато те имат индивидуален и отборен потенциал, за да ги оправдаят.

Три дни преди първия официален двубой за тази година на Черно море, www.wlkjgs.top потърси една от легендите му, за да разкрие своите очаквания от тима през втория дял в групата на майсторите.

Георги Кондов бе един техничен и интелигентен полузащитник, със склонност към импровизация, който с лекота и финес градеше играта на ?моряците“ в края на 70-те и през първата половина на 80-те години на миналия век.

Той е и основен играч в един от най-добрите отбори на Черно море, който завърши на четвърто място в А група – изравнено второ най-добро клубно постижение, откакто групата е създадена през 1948 година.

Ето какво каза за своя любим отбор Георги Кондов:

Как ?морето“ се опълчи на грандовете

?През сезон 1918/1982 играх за един страхотен Черно море и имах привилегията да бъда съотборник с невероятни футболисти. Сред тях бяха Борис Манолков, Тодор Марев, Иван Иванов, Иван Дончев, Янчо Богомилов, Валери Пейчев, Пламен Ганев, Рафи Рафиев, Милен Бакърджиев и за съжаление покойните вече Георги Жеков, Светозар Светозаров-Бебо и Тодор Атанасов-Барона.

По онова време ЦСКА бе хегемон у нас, а Левски правеше всичко възможно да го свали от върха, и предвид конюнктурата в родния футбол тогава, да завършиш трети едва ли не бе равносилно на титла.

Ние изиграхме силна есен, през която не само бяхме фактор в групата, но и накарахме всички отбори да се съобразяват с нас. Всички имаха страха ни, дори и столичните грандове. Неслучайно в седем кръга поред бяхме лидер в класирането, нещо което се случваше за първи път на Черно море в А група. Накрая завършихме на четвърто място, като останахме само на 2 точки от тима на Славия, който взе бронзовите медали.

Ако има нещо, което да ме радва, това е, че за онзи наш отбор още се говори, тъй като нашите симпатизанти оценяват направеното от нас.

Очаква титла или медал от тима на Илиан Илиев

Спомените са приятно нещо, но сега е редно да коментираме реалността. Аз лично съм оптимист, че Черно море е в състояние да постигне нещо значимо този сезон поради няколко причини.

Първата е, че разполагаме с най-добрия треньор в България в лицето на Илиан Илиев, втората е, че имаме обигран, балансиран и сработен състав, в който са можещи и мислещи играчи, а третата – че имаме лидери във всяка една линия. Вратарят ни Иван Дюлгеров е национал, десният бек Виктор Попов и централният защитник Живко Атанасов – също. Неслучайно Попов и Дюлгеров са оценени в момента съответно на 1.5 и 1 милион евро, и когато му дойде времето, клубът ще вземе огромни за нашите стандарти суми от тяхната продажба.

В средата на терена пък са Пабло Гарсия, Васил Панайотов, универсалния Даниел Димов и диспечер от класа като Мазир Сула. Специално искам да отлича Панайотов, който през последните 2-3 сезона е най-постоянния ни играч. Освен че е солиден в двете фази, Васко вкарва и важни голове, някои от които за учебник, и за Черно море е голям плюс, че има такъв изпълнител в стратегическа за футбола зона.

Ако имаме някакви резерви, те са свързани с атаката, където от Едгар Пашеко, Атанас Илиев и Исмаил Иса се очаква повече. Аз лично вярвам, че Илиев ще се отпуши, но освен да бележи, той е полезен и с това, че ангажира защитници на съперника и отваря пространства за хората край него и зад него. За новия Уеслен също чух добри думи и дано да се впише в колектива. Имаме и млади момчета, и когато те получават шанс, могат да направят така, че Черно море да продължава да играе както Илиан Илиев иска и по един и същи начин, без значение кои са изпълнителите.

Мисля, че с оглед на нашата отборна класа в това първенство ще завършим в тройката и ще играем в Европа, но няма да крия, че искам да станем шампиони и си пожелавам това. Ако успеем да издържим на напрежението, да запазим високото ниво от есента и малко да надградим, съм убеден, че ще поддържаме интригата за титлата до края.

За случилото се с Алекс Фернандес

Неприятно е, че такъв добър играч като Алекс Фернандес най-вероятно повече няма да облича свещената фланелка на ?моряците“, но в този случай аз изцяло подкрепям решението на Илиан Илиев.

Научих някои неща от кухнята и мисля, че не му прави чест на бразилеца да се държи така непрофесионално с треньора и да отбива номера в тренировките, след като му е отказан трансфер в чужбина.

Този играч проявява неуважение не само към Илиан и към съотборниците си, но и към клуба. А всеки знае, че Черно море е над всичко и над всеки футболист. Точно в този момент, когато сме устремен към нещо историческо, ако Фернандес бе останал в състава, с това свое поведение рискуваше да ?взриви“ съблекалнята. А това нямаше да е в интерес за Черно море.