Когато преди няколко години големците във футбола решиха, че е време да въведат видео повторения в името на честността и правотата, решението бе прието от еднии отхвърлено от други. Всеки си имаше своите доводи защо футболът не бива да се превръща в американски спорт (футбол, баскетбол, бейзбол, хокей), където играта постояно бива накъсвана и един мач може да продължи 3-4 часа, понякога и повече.

ВАР трябваше да донесе спокойствие най-вече на феновете. Живеем във времена, в които 90% от отборите и първенствата по света са солидно спонсорирани и си партнират с букмейкърски компании. Футболната индустрия за милиарди и трилиони трябваше да докаже, че тук няма скрито-покрито и всичко се решава на терена. Никак не лоша идея като замисъл, но изпълнението към днешна дата продължава да е доста ниско.

Голяма част от вас вероятно си спомнят за онзи мач между Германия и Англия от Световното през 2010 г., когато 1ист гол на Франк Лампард не бе зачетен. Онзи инцидент се случи на най-важния футболен форум и само няколко години по-късно технологията на голлинията бе въведена. През годините всички сме се нагледали на милион брутални грешки не само в България, но и в Европа и цял свят.

Да, грешките са част от играта и от човешката природа. Няма как без тях. С тях се расте и се става по-добър. Необяснимо обаче остава как така най-доброто клубно първенство, с уж най-добрите съдии и рефери, които работят с ВАР системата вече няколко сезона, успяха да сътворят толкова безпардонна и гигантска тъпотия по време на мача между Тотнъм и Ливърпул?

Всички чакахме аудио записа между главния съдия и неговите асистенти във ВАР стаичката, за да разберем какво точно се е случило и как е възможно подобна глупост да се случи? Кашата е толкова голяма, че след записът въпросите май стават повече, отколкото отговорите…

Искането на Ливърпул да се чуе какво точно се случва бе одобрено от съдийската комисия на Англия и … О, Боже! Такова животно досега не бяхме виждали…

В първите няколко секунди не се случва нищо необичайно, тъй като двамата съдии на ВАР комуникират с човека, който е отговорен за повторенията и стоп кадрите. След като пускат 2D линия, за да се уверят, че положението на Диас е чисто (такава не бе показана на зрителите в реално време!), Дарън Ингланд казва към рефера на терена:
„Проверката е завършена. Всичко е точно. Перфектно!“ След думата Off, която в случая е от offside, а това значи – засада.

И тук вече настава същинската простотия. Съдията на мача подновява играта и тук се намесва операторът на видео повторенията:

„Чакайте, чакайте, чакайте – решението на терена е било засада. Това ОК ли е?“

Ингланд отговаря, че няма проблеми, но Куук се намесва и отчита грешката. Дарън Ингланд започва да псува, вместо да спре играта и на няколко пъти отговаря „Няма как да спрем мача“, въпреки че получава точно такива нареждания от Оли Кахут – администратор на ВАР системата.

Ето ви малко храна за размисъл:

Как така играта не може да бъде спряна, след като налице е ужасяваща грешка?

За какво точно се използва ВАР? Не е ли неговата цел да се помага на съдиите във вземането на важни решения?

Кое е по-важно – да се следва някакъв протокол или почтеността на играта?

Докога правилата и правилниците ще се променят всяко лято и всяка зима от хора с костюми, които си нямат и идея какво е пасивна засада и колко точки се дават за победа?

В Англия е едва 7 кръг, а извиненията от съдийската комисия вече валят едно след друго. Първо не беше отсъдена абсолютна дузпа за Уулвърхемптън срещу Манчестър Юнайтед. След това бе признат гол на Манчестър Сити срещу Фулъм, въпреки че имаше поне метър засада? Има ли смисъл да се връщам на мачове като Арсенал – Брентфорд от миналия сезон или още по-назад?

Истината е, че докато играта се управлява от хора, чиято единствена мисъл в главата е как да изкарат повече пари от футбола, нищо добро не ни чака. Едно извинение ще следва след друго извинение и така до края на света. Проблемът на ВАР не са технологиите и линиите, а хората, които взимат решенията. Субективното отново пречупва обективното. Оръжията не убиват, хората го правят. Или иначе казано „Нов бардак със стари чанти“…