На 6 февруари 1958 година легендарният отбор на Манчестър Юнайтед, наричан Бебетата на Бъзби, потапя в огромна мъка всеки фен на най-великата игра. Осем футболисти губят живота си в самолетна катастрофа край Мюнхен. Цяла Англия, Европа и светът скърбят. Обезкървен е един от най-силните състави по това време, страшилище на терена за всеки друг гранд. Идолизиран от своите почитатели.
Общо жертвите в онзи черен следобед са 22. Сред тях освен играчите има журналисти, част от екипажа и служебни лица. Две седмици по-късно те стават 23, след като Дънкан Едуардс също издъхва. На място загиват още седем футболисти в лицето на капитана Роджър Бърн, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Джеф Бент, Еди Коулмън, Томи Тейлър и Лиъм Уилън. Без време си отиват и двамата помощник-треньори Том Къри и Бърт Уоли.?
Наричат ги Бебетата на Бъзби, защото отборът е много млад в онзи черен сезон 1957/58 г. Кошмарът в Мюнхен отнема живота на само двама футболисти над 25-годишна възраст. Треньор им е Мат Бъзби, който преди трагедията ги е извел до две последователни титли на Англия. Самият полет спира да презареди гориво в Германия, но е тръгнал от Белград. Там „червените дяволи“ побеждават Цървена Звезда на четвъртфиналите за Купата на европейските шампиони (в наши дни Шампионска лига) и си осигуряват зрелищен сблъсък с Реал Мадрид.
Часовникът на онзи злополучен Лорд Бъргли от клас Виктория на Британските-Европейски авиолинии остава завинаги на 15:04. В този момент е сетният дъх на считания за бъдещ доминатор години наред състав-страшилище на Манчестър Юнайтед. И днес можете да видите стрелките заковани на кошмарното 15:04 в официалните профили на отбора, по кориците на милиони фенове по цял свят, татуирани по телата им в памет и къде ли още не. Винаги на този ден. Онзи проклет часовник се превърна в символ на безвремието, в което остана великият отбор, наречен Бебетата на Бъзби.
Умните хора са казали, че легендите не умират. Останеш ли в спомените на хората, ще живееш вечно. Според християнската религия добрите души отиват в рая. Макар и наричани „червени дяволи“, онези голобради момчета от Манчестър не бяха направили лошо никому и несъмнено са потеглили към небесното царство.
Не бива да забравяме, че от трагедията оцеляват деветима футболисти. Сред тях е великият Боби Чарлтън, който по това врем е 20-годишен. Впоследствие получава титлата сър за заслугите си – Купа на европейските шампиони през 60-е и световна титла с Англия от 1966 година. Единствената за „трите лъва“ и днес. Титлата сър получава и самият Мат Бъзби, който се бори за живота си повече от седмица в мюнхенска болница. Архитектът на великия тим е под една или друга форма в Юнайтед още две десетилетия и също подпечатва легендарния си статут.
Нито един от оцелелите трагедията в Мюнхен не е жив в наши дни. Последно от този свят на достолепна възраст си отидоха именно сър Боби и тогавашният вратар Хари Грег. Самият страж е герой. Вади телата на загиналите и живите от самолета, вследствие на което е получил големи изгаряния. Той е вратар на Манчестър Юнайтед – няма как да остави отбора си и да хукне да бяга. Грег успява да се възстанови и се връща да играе след трагедията.
Бебетата на Бъзби превръщат Манчестър Юнайтед в глобален феномен. Светът изтръпва след трагедията в Мюнхен. Не разбирайте грешно – преди това отборът също е бил колос. Загиналите момчета обаче успяват да обединят хора от различни раси, вяра, с противоположни разбирания… в едно. Всички са съпричастни с болката на Юнайтед. И проклинат смъртта. Която настъпи без време за група млади момчета, орисани да покорят света. Не и света на живите.
